ДЖУ ДЖУЦУ

“Докато човек има две ръце и два крака , нищо повече от джу джуцу не може да бъде измислено”- така са казали старите майстори. Използвайки биомеханиката на човешкото тяло джу джуцу има удари с крака, ръце, колена, лакти; хвърляния, събаряния, заключване на стави и задържания; работа както от стойка, така и на земя. С други думи – първоизточника на всички японски бойни изкуства. От него са произлезли джудо, айкидо, карате и други.
Джу джуцу буквално преведено означава гъвкаво умение, то е създадено за война, но в днешно време опасните техники се изучават само от напреднали. За разлика от всички останали бойни спортове джу джуцу е бойно изкуство и в него състезанията са забранени. Ето защо при нас се води спортно възпитателна дейност, а не спортно състезателна дейност. Това дава възможност на практикуващите без значение на каква възраст са те, да работят върху себе си не само на физическо, но и на ментално и духовно ниво.
Заниманията по джу джуцу дават изключителна координация, гъвкавост, сила и техника с която можеш да надвиеш физически по-силен човек от теб. На психическо ниво едно от основните неща които се постигат е увереност, самодисциплина, адаптивност към трудни ситуации, които дават възможност на човек да бъде конкурентноспособен в социалната си среда . И най-вече борба с вътрешното си его.
Към начинаещите препоръчваме да проявят търпение към самите себе си, защото това не е лесна дисциплина, но пък е много интересна.
В света на спорта е прието децата да започва физически упражнения и занимания от 6 год възраст, но в се е случвало не веднъж да започват деца на 4 или 5 години. Към родителите се препоръчва следното – да бъдат постоянни, защото ако те не са, няма как и децата им да бъдат. Успех има само с постоянство.
Специфичното при бойните изкуства е етикецията и ритуалите, които са част от практиката – поклони и поздрави. Както и йерархията, която е очевидна при различните цветове на коланите, които вървят от светъл към тъмен.

“Докато човек има две ръце и два крака , нищо повече от джу джуцу не може да бъде измислено”- така са казали старите майстори. Използвайки биомеханиката на човешкото тяло джу джуцу има удари с крака, ръце, колена, лакти; хвърляния, събаряния, заключване на стави и задържания; работа както от стойка, така и на земя. С други думи – първоизточника на всички японски бойни изкуства. От него са произлезли джудо, айкидо, карате и други.
Джу джуцу буквално преведено означава гъвкаво умение, то е създадено за война, но в днешно време опасните техники се изучават само от напреднали. За разлика от всички останали бойни спортове джу джуцу е бойно изкуство и в него състезанията са забранени. Ето защо при нас се води спортно възпитателна дейност, а не спортно състезателна дейност. Това дава възможност на практикуващите без значение на каква възраст са те, да работят върху себе си не само на физическо, но и на ментално и духовно ниво.
Заниманията по джу джуцу дават изключителна координация, гъвкавост, сила и техника с която можеш да надвиеш физически по-силен човек от теб. На психическо ниво едно от основните неща които се постигат е увереност, самодисциплина, адаптивност към трудни ситуации, които дават възможност на човек да бъде конкурентноспособен в социалната си среда . И най-вече борба с вътрешното си его.
Към начинаещите препоръчваме да проявят търпение към самите себе си, защото това не е лесна дисциплина, но пък е много интересна.
В света на спорта е прието децата да започва физически упражнения и занимания от 6 год възраст, но в се е случвало не веднъж да започват деца на 4 или 5 години. Към родителите се препоръчва следното – да бъдат постоянни, защото ако те не са, няма как и децата им да бъдат. Успех има само с постоянство.
Специфичното при бойните изкуства е етикецията и ритуалите, които са част от практиката – поклони и поздрави. Както и йерархията, която е очевидна при различните цветове на коланите, които вървят от светъл към тъмен.

Споделяне