Истинското напредване в Budō не означава да спрем да бъдем начинаещи. Напротив — колкото повече знаем, толкова по-важно става да запазим способността да виждаме, слушаме и учим отново.
Не всяка тренировка е shūgyō. Keiko изгражда умение чрез повторение и осъзната практика, докато shūgyō носи идеята за по-дълбока дисциплина, която постепенно променя не само техниката, но и самия практикуващ.
Поклонът, тишината и редът в dōjō не са украса около техниката. В японското budō те са част от самата практика — начин да се изграждат уважение, самоконтрол и правилно отношение към обучението.