Nunchaku е много повече от две дървени части, свързани с въже. Зад разпознаваемата форма стои сложна работа с инерция, дистанция, ритъм и контрол — и история, в която фактите трябва внимателно да бъдат отделени от популярните митове.
Истинското хвърляне не започва в момента, в който партньорът се отдели от земята. То започва по-рано — с позицията, дистанцията, нарушаването на баланса и момента, в който структурата вече не може да се възстанови.
ъде действително минава границата между koryū и gendai budō? Не през меча, hakama или kata, а през историческия контекст, линията на предаване и функцията на бойното изкуство в обществото.
DŌJŌ KUN — защо правилата на dōjō са повече от списък на стената В много зали по бойни изкуства на стената стои […]
Ставната техника не трябва да разчита на това колко болка може да понесе партньорът. Истинският контрол започва много по-рано — от позицията, структурата, посоката и нарушаването на възможността за свободно движение.
Истинската техника не приключва с удара, хвърлянето или контрола. Zanshin е онова състояние, в което вниманието остава будно и след действието — без напрежение, без самодоволство и без прекъсване на връзката със случващото се.
Tonfa изглежда просто, но изисква прецизна работа с китката, лакътя, рамото и тялото. Силата му не идва от самото оръжие, а от начина, по който движението се свързва с центъра и дистанцията.
Днес цветният колан и Dan степента изглеждат като естествена част от Budō. Исторически обаче тази система е сравнително нова и променя начина, по който бойните изкуства преподават, оценяват и организират своите практикуващи.
Bō изглежда просто — дълъг дървен прът без острие и сложен механизъм. Именно тази простота не позволява техническите грешки да бъдат скрити и превръща оръжието в отличен учител по стойка, дистанция и работа с цялото тяло.
Ukemi не е просто начин да не се нараним при падане. То развива усещане за посока, отпускане, контрол на тялото и способност да останем функционални дори когато губим равновесие.