Shu-Ha-Ri описва пътя от следването на формата към разбирането на принципа и свободата отвъд нея. Но Ri не означава отхвърляне на основите — истинската свобода идва едва когато те са станали част от практикуващия.
Te-no-uchi не е просто начинът, по който държим оръжието. То е способността да съчетаем стабилност и свобода — достатъчно контрол, без излишното напрежение, което блокира китката, движението и усещането.
Kanō Jigorō не просто създава Jūdō. Той променя начина, по който бойното знание се организира, проверява и преподава — чрез систематична методика, randori, kata, образование и идеята, че техниката трябва да служи на развитието на човека.
Kokoro — 心 — не означава просто „ум“ или „сърце“. В японското Budō то обединява мисъл, чувство, воля, намерение и характер и се проявява най-ясно в начина, по който действаме под натиск.
Ne-waza не започва, когато двамата вече са на земята. То започва в прехода — когато балансът, структурата и посоката на хвърлянето естествено продължават в контрол.
Истинското хвърляне не започва в момента, в който партньорът се отдели от земята. То започва по-рано — с позицията, дистанцията, нарушаването на баланса и момента, в който структурата вече не може да се възстанови.
ъде действително минава границата между koryū и gendai budō? Не през меча, hakama или kata, а през историческия контекст, линията на предаване и функцията на бойното изкуство в обществото.
Ставната техника не трябва да разчита на това колко болка може да понесе партньорът. Истинският контрол започва много по-рано — от позицията, структурата, посоката и нарушаването на възможността за свободно движение.
Истинската техника не приключва с удара, хвърлянето или контрола. Zanshin е онова състояние, в което вниманието остава будно и след действието — без напрежение, без самодоволство и без прекъсване на връзката със случващото се.
Tonfa изглежда просто, но изисква прецизна работа с китката, лакътя, рамото и тялото. Силата му не идва от самото оръжие, а от начина, по който движението се свързва с центъра и дистанцията.