Днес, когато говорим за ниво в бойните изкуства, почти автоматично мислим за Kyū, Dan и цвета на колана.
1 Dan.
5 Dan.
8 Dan.
Черният колан се е превърнал в един от най-разпознаваемите символи на японските бойни изкуства.
Но тази система е сравнително модерна.
Много преди нея традиционните японски школи вече са имали свои начини да удостоверяват знание, право на преподаване и степен на предаване на традицията.
Една от тези системи е позната чрез термини като:
Mokuroku — 目録
Menkyo — 免許
Kaiden — 皆伝
Menkyo Kaiden — 免許皆伝
И тук започва една важна разлика между ранг и предаване.
Преди степените е имало лицензи
В много koryū — старите японски бойни школи — ученикът не е напредвал непременно през десет последователни степени.
Вместо това учителят е издавал документ, удостоверяващ каква част от системата е предадена.
Това може да бъде свитък.
Каталог на техники.
Лиценз.
Документ за преподавателски права.
Различните школи използват различни названия и различен брой нива.
Няма една универсална „menkyo система“, валидна за всички традиции.
Дори Jigoro Kano, когато по-късно създава своята система за Kodokan Judo, отбелязва, че старите школи са използвали различни структури и различни наименования, макар често да са се срещали понятия като mokuroku, menkyo и kaiden.
Какво означава Menkyo
Menkyo — 免許 може да се преведе като „лиценз“ или „разрешение“.
В контекста на традиционна школа това обикновено означава, че практикуващият е получил определено ниво на признание от учителя или ръководителя на линията.
Но значението му зависи от конкретната школа.
В една традиция menkyo може да означава право на преподаване.
В друга — високо ниво на техническо знание.
В трета — определен етап от по-широка система на предаване.
Точно затова не трябва да четем тези термини като съвременни Dan степени.
Какво е Mokuroku
Mokuroku — 目録 буквално означава „каталог“ или „списък“.
В някои традиции това е документ, съдържащ имената на техники, раздели или знания, които ученикът е получил.
Той може да бъде много повече от сертификат.
Mokuroku може да служи като документално свидетелство, че даден човек е въведен в определена част от системата.
В традиционните свитъци често се срещат имената на школата, линията на предаване, съдържанието на изученото, подписът и печатът на издаващия учител.
Kaiden — пълно предаване
Kaiden — 皆伝 обикновено носи идеята за „пълно предаване“.
Когато се комбинира с menkyo, получаваме:
Menkyo Kaiden — 免許皆伝
Най-често терминът се превежда като:
„лиценз за пълно предаване“
или
„лиценз за пълно усвояване на традицията“.
В много koryū това означава, че учителят е предал на ученика цялото съдържание, което школата счита за необходимо на това ниво — включително технически и понякога устни или вътрешни учения.
Menkyo Kaiden не е „много висок Dan“
Това е най-важното разграничение.
Menkyo Kaiden не е просто 8 Dan, 9 Dan или 10 Dan под друго име.
Kyū/Dan и Menkyo принадлежат към две различни логики.
Kyū/Dan пита:
„На какво ниво се намира практикуващият?“
Menkyo системата пита:
„Какво му е предадено и какво право има да преподава или предава нататък?“
Това не е едно и също.
Dan е ранг.
Menkyo е лиценз.
Разбира се, в някои съвременни организации двете системи могат да съществуват едновременно.
Но историческият им смисъл е различен.
Защо Jigoro Kano променя системата
В края на XIX век Jigoro Kano създава Kodokan Judo и въвежда нов модел на степени.
Според International Judo Federation Kano сам обяснява, че старите системи са имали твърде големи интервали между отделните лицензи и това не е било достатъчно удобно за проследяване и мотивиране на развитието на учениците.
Затова той създава по-постепенна система:
mudansha — без Dan
и
yūdansha — притежатели на Dan.
Първите Dan степени в Kodokan са въведени през 1880-те години, като новата система постепенно става модел и за други съвременни японски бойни изкуства.
От предаване към стандартизирано оценяване
Тук виждаме една голяма историческа промяна.
Koryū обикновено е малка школа.
Учителят познава ученика лично.
Предаването е индивидуално.
Понякога една линия има само ограничен брой хора, получили високи лицензи.
С модернизацията на Япония бойните изкуства започват да се преподават на много по-големи групи.
В училища.
Университети.
Полиция.
Военни структури.
Национални организации.
Тогава Dan/Kyū е много по-подходяща система.
Тя позволява голям брой практикуващи да бъдат оценявани по по-ясна и постепенно структурирана скала.
Коланът променя начина, по който виждаме степента
Съвременният човек лесно свързва степента с видим знак.
Бял колан.
Кафяв колан.
Черен колан.
Но в традиционната лицензна система най-важният знак не е бил непременно това, което човек носи върху себе си.
По-важен е бил документът.
Кой го е издал.
Какво удостоверява.
Каква линия стои зад него.
Какво съдържание е предадено.
Това е различен начин да мислим за майсторството.
По-малко публичен.
По-малко визуален.
И много по-свързан с конкретната учителска линия.
Дали Menkyo Kaiden означава наследник на школата?
Не непременно.
Това също трябва да бъде ясно.
Човек с Menkyo Kaiden може да е получил пълно предаване.
Но това не означава автоматично, че става:
Sōke;
следващ ръководител на школата;
единствен наследник;
или собственик на традицията.
В някои школи тези роли могат да съвпадат.
В други — не.
Ръководството на школата и пълното техническо предаване могат да бъдат различни неща.
Затова Menkyo Kaiden не трябва автоматично да се превежда като „наследник“.
Sōke и Menkyo Kaiden не са едно и също
Sōke — 宗家 обикновено обозначава глава или наследствен/организационен носител на определена традиция.
Menkyo Kaiden обозначава пълно предаване на знанието според системата на конкретната школа.
Така е възможно:
един човек да бъде Sōke;
друг да бъде Menkyo Kaiden;
или един и същ човек да бъде и двете.
Това зависи от традицията.
Именно затова при изучаването на lineage трябва винаги да гледаме конкретната школа, а не само титлата.
Един документ може да съдържа цяла история
Традиционният лиценз често е нещо много по-интересно от съвременния сертификат.
В него могат да присъстват:
името на школата;
линията на учителите;
имената на техники;
датата на предаване;
името на получателя;
подписът на учителя;
печатът на школата;
понякога и вътрешни текстове или формулировки.
Така документът не просто казва:
„Този човек е достигнал определено ниво.“
Той може да казва:
„Този човек е част от тази конкретна линия на предаване.“
Майсторството като връзка
Това е може би най-голямата разлика между стария и модерния начин на мислене.
Dan степента лесно се възприема като лично постижение:
„Аз имам 5 Dan.“
В традиционната система фокусът е по-силно върху връзката:
„Това знание ми е предадено от този учител, в тази школа, в тази линия.“
Майсторството не е просто количество умения.
То е участие в традиция.
Menkyo Kaiden и отговорността
Пълното предаване не означава край.
Напротив.
То създава нова отговорност.
Да запазиш системата.
Да я разбираш.
Да я преподаваш коректно.
Да различаваш формата от принципа.
Да не загубиш това, което си получил.
И ако традицията го позволява — да го предадеш нататък.
Така лицензът е не просто признание за миналото.
Той е задължение към бъдещето.
Старо и ново не са противници
Не е необходимо да противопоставяме Menkyo и Dan.
Двете системи решават различни проблеми.
Dan/Kyū е изключително удобна за големи организации, международни федерации, изпитни програми и постепенно развитие.
Menkyo е по-тясно свързано с индивидуалното предаване в рамките на конкретна традиция.
Проблемът започва само когато ги смесим и започнем да ги тълкуваме като едно и също.
Как да четем титлите в Masters & Lineage
Точно затова в Hikari използваме различни понятия внимателно.
Когато видим:
Sōke
Menkyo Kaiden
Shihan
Dan
те не трябва автоматично да бъдат поставяни на една обща стълбица.
Всяко понятие има собствен исторически и организационен контекст.
Разбирането на тази разлика прави lineage не просто списък от имена и степени.
То го превръща в история на предаването.
Преди черния колан
Черният колан днес е един от най-силните символи на бойните изкуства.
Но той не е началото на тази история.
Преди него е имало свитъци.
Каталози.
Лицензи.
Печати.
Учители, които лично са удостоверявали какво са предали на своите ученици.
Това ни напомня, че в традиционното budō най-важният въпрос никога не е бил само:
„Каква степен имаш?“
По-дълбокият въпрос е:
„Какво ти е било предадено — и от кого?“