古流 — повече от „стара школа“
Думата koryū — 古流 буквално може да бъде преведена като „старо течение“, „стара традиция“ или „стара школа“.
На пръв поглед определението изглежда просто.
Но в японските бойни изкуства koryū не означава само, че дадена система е стара.
То обозначава историческа традиция на предаване, възникнала в определена социална и военна среда, със собствена техническа логика, методика, организация и култура.
Точно затова не всяко старо бойно изкуство автоматично е koryū.
Koryū и модерното budō
Една от основните линии на разграничение е историческата граница около реставрацията Мейджи от 1868 г.
Традициите, чиито корени и системи на предаване възникват преди модернизацията на Япония, обичайно се разглеждат като koryū bujutsu.
Системите, оформени или реорганизирани в модерната епоха, обикновено се поставят в по-широкото понятие gendai budō — 現代武道.
Тук попадат съвременните форми на:
- jūdō;
- kendō;
- aikidō;
- karatedō;
- iaidō и други.
Разликата обаче не означава, че едното е „истинско“, а другото — „неистинско“.
Те са продукти на различни исторически условия.
Ryūha — школата като жива система
Ключовото понятие тук е ryūha — 流派.
То не означава просто набор от техники.
Една ryūha може да включва:
- технически curriculum;
- kata;
- оръжия;
- стратегически принципи;
- терминология;
- устно предаване;
- документи;
- лицензи;
- конкретна линия на учители.
Следователно школата не се определя единствено от това как изглеждат техниките.
Две системи могат да имат визуално сходни движения, но напълно различна вътрешна логика.
Kata като историческа памет
В много koryū системи kata има централна роля.
Но традиционната kata не трябва да бъде разбрана като предварително заучена демонстрация.
Тя е метод за предаване на:
ma-ai — дистанция;
hyōshi — ритъм и timing;
kamae — структура;
seme — натиск и инициатива;
zanshin — продължаващо внимание;
както и специфичната стратегия на школата.
Така kata функционира като своеобразен технически архив.
Тя пази принципи, които иначе биха могли постепенно да бъдат изгубени.
Не всичко е видимо
Една от особеностите на традиционните школи е, че не цялото знание непременно се съдържа във външната форма.
Съществуват различни равнища на разбиране.
Начинаещият вижда движение.
Напредналият вижда структура.
Опитният практикуващ започва да вижда причината за структурата.
Именно затова простото копиране на движенията не означава автоматично усвояване на традицията.
Линията на предаване
При сериозното изследване на koryū особено важен е въпросът:
От кого идва системата?
Традицията предполага приемственост.
Това не означава, че всяка легенда за произход трябва да бъде приемана буквално.
Напротив.
Историята на японските бойни изкуства съдържа както добре документирани линии, така и традиционни разкази, които трудно могат да бъдат потвърдени исторически.
Затова трябва ясно да различаваме:
традиционната история на школата
от
исторически доказуемото.
И двете имат значение, но не са едно и също.
Menkyo и предаването на знанието
Преди модерната система kyū/dan, много традиционни школи използват различни лицензи за предаване.
Сред тях могат да се срещнат понятия като:
kirigami
mokuroku
menkyo
menkyo kaiden
Точната структура се различава между школите.
Затова е неправилно да приемаме, че например menkyo kaiden има абсолютно еднакво значение във всяка ryūha.
Това е още един пример защо традиционните системи трябва да бъдат разглеждани в техния конкретен контекст.
Оръжието определя стратегията
Много koryū са комплексни бойни системи.
Една традиция може да съдържа обучение по:
- kenjutsu;
- iaijutsu;
- sōjutsu;
- naginatajutsu;
- jūjutsu;
- bojutsu;
- други специализирани дисциплини.
Това е важно, защото границите между „бойните изкуства“, които днес разглеждаме като отделни дисциплини, исторически често не са били толкова ясно разграничени.
Воинът не изучава непременно „само едно изкуство“.
Той изучава система за действие.
Митът за непроменената традиция
Често се казва, че koryū трябва да бъде предавано „без никаква промяна“.
Това твърдение изисква внимание.
Всяка традиция, която е оцеляла столетия, неизбежно е преминала през различни исторически периоди, учители и социални условия.
Формите могат да се променят.
Методиката може да се адаптира.
Акцентите могат да бъдат различни.
По-важният въпрос е:
Кои принципи системата е запазила въпреки тези промени?
Точно тук се намира истинската приемственост.
Koryū не е музей
Ако традицията бъде разглеждана само като нещо, което трябва да бъде съхранено зад стъкло, тя постепенно губи своята практическа стойност.
Koryū е създадено чрез практика.
Затова то може да бъде разбрано само чрез практика.
Историята дава контекста.
Документите дават доказателства.
Но тялото трябва да разбере принципа.
Hikari Perspective
За Hikari понятието koryū има особено значение, защото ни напомня какво всъщност означава традиция.
Традицията не е просто стар костюм.
Не е японска дума.
Не е оръжие на стената.
Не е ритуал, изпълняван без разбиране.
Традицията е непрекъснато предаване на принцип.
От учител към ученик.
От практика към практика.
От поколение към поколение.
И точно затова трябва да можем едновременно да я уважаваме и да я изследваме критично.
История без практика се превръща в музей.
Практика без история лесно губи посоката си.
Koryū живее между двете.