Истинското хвърляне не започва в момента, в който партньорът се отдели от земята. То започва по-рано — с позицията, дистанцията, нарушаването на баланса и момента, в който структурата вече не може да се възстанови.
Ставната техника не трябва да разчита на това колко болка може да понесе партньорът. Истинският контрол започва много по-рано — от позицията, структурата, посоката и нарушаването на възможността за свободно движение.
Истинската техника не приключва с удара, хвърлянето или контрола. Zanshin е онова състояние, в което вниманието остава будно и след действието — без напрежение, без самодоволство и без прекъсване на връзката със случващото се.
Tonfa изглежда просто, но изисква прецизна работа с китката, лакътя, рамото и тялото. Силата му не идва от самото оръжие, а от начина, по който движението се свързва с центъра и дистанцията.
Днес цветният колан и Dan степента изглеждат като естествена част от Budō. Исторически обаче тази система е сравнително нова и променя начина, по който бойните изкуства преподават, оценяват и организират своите практикуващи.
Bō изглежда просто — дълъг дървен прът без острие и сложен механизъм. Именно тази простота не позволява техническите грешки да бъдат скрити и превръща оръжието в отличен учител по стойка, дистанция и работа с цялото тяло.
Сред традиционните японски оръжия tantō изглежда почти скромно. То няма внушителната дължина на bō, не създава дистанцията на jō и не притежава […]
В традиционното Jūjutsu ударът невинаги е край на техниката. Често той е моментът, който отваря пътя към баланс, позиция и контрол.
Tai sabaki не е просто крачка встрани. Това е умението да преместиш цялото тяло така, че атаката да загуби своята линия, а ти да заемеш позиция, от която можеш да контролираш следващото действие