В бойните изкуства естествената реакция срещу атака често е да поставим нещо между себе си и нея.
Ръка срещу удар.
Предмишница срещу ритник.
Оръжие срещу оръжие.
Наричаме го блок.
Но има един фундаментален проблем.
Ако атаката е достатъчно силна, достатъчно бърза или извършена от физически по-силен човек, ние приемаме тази сила директно върху собствената си структура.
Затова много традиционни системи поставят друг въпрос преди блокирането:
Защо изобщо трябва да остана на мястото, към което е насочена атаката?
Тук започва tai sabaki — 体捌き.
Най-просто казано, tai sabaki е управление или преместване на тялото.
Но както при ma-ai, буквалният превод не е достатъчен.
Tai sabaki е начинът, по който променяме позицията, ъгъла и отношението си към атакуващия, без да губим собствената си структура.
Не просто „отмести се“
Да излезеш от линията не означава панически да скочиш встрани.
Ако просто избягаме от атаката, може да сме спасили първия момент, но да сме загубили възможността да контролираме ситуацията.
Доброто tai sabaki трябва едновременно да постигне няколко неща:
да освободи линията на атаката;
да запази равновесието ни;
да промени ъгъла спрямо партньора;
да постави тялото в позиция за следващото действие.
Това е разликата между избягване и позициониране.
Линията на атаката
Всяка атака има посока.
Прав удар се движи по линия.
Ритникът има траектория.
Хващането идва към определена зона.
Bokken или jō също описват конкретна линия през пространството.
Ако стоим точно върху нея, трябва да спрем атаката.
Ако се преместим правилно, атаката може да продължи — но вече без да намери целта си.
Това променя задачата радикално.
Вместо:
„Как да спра силата?“
започваме да мислим:
„Как да не бъда там, където силата е най-голяма?“
Защо блокът често е скъп
Блокирането не е непременно грешно.
То има своето място.
Проблемът започва, когато блокът стане единственият отговор.
Директният сблъсък означава, че трябва да понесем част от енергията на атаката.
При приблизително равни партньори това може да работи.
Но ако срещу нас има човек, който е:
по-тежък;
по-силен;
по-бърз;
или държи оръжие,
директното противопоставяне става все по-неизгодно.
Tai sabaki търси друго решение.
Не да победи силата със сила.
А да промени геометрията на ситуацията.
Половин крачка може да промени всичко
Понякога са необходими само няколко сантиметра.
Атаката минава покрай рамото.
Ръката на партньора вече е изнесена.
Центърът му започва да се движи напред.
А ние сме се оказали леко встрани.
От тази нова позиция същата атака изглежда съвсем различно.
Вече можем да видим:
страничната линия на тялото;
гърба;
лакътя;
баланса;
посоката на движението.
Точно затова tai sabaki не трябва да се оценява по това колко голямо движение сме направили.
Често най-доброто движение е най-малкото достатъчно движение.
Tai Sabaki и Ma-ai
Тези два принципа са неразделни.
В предишната тема разгледахме ma-ai като отношение между дистанция, време и възможност за действие.
Tai sabaki е един от основните начини да променяме това отношение.
С една стъпка можем едновременно да:
намалим дистанцията;
излезем от атакуващата линия;
променим ъгъла;
навлезем в позиция за контрол.
Затова правилното движение не е просто „наляво“ или „надясно“.
То зависи от ma-ai.
Irimi — влизането
Един от най-важните принципи, свързани с tai sabaki, е irimi — 入身.
Често се превежда като „влизане с тялото“.
Това е важна идея, защото показва, че избягването не означава непременно отдалечаване.
Понякога най-сигурното място е не назад, а навътре и извън линията.
Ако атаката е вече развита, отстъпването може просто да удължи момента, в който сме в нейния обсег.
Правилното irimi позволява да преминем покрай силната част на атаката и да се окажем близо до центъра на партньора.
Тогава дистанцията се променя в наша полза.
Tenkan — промяната на посоката
Друг характерен модел е tenkan — 転換.
Тук тялото се завърта и променя ориентацията си спрямо партньора.
Но tenkan не трябва да се разбира като декоративно въртене.
Целта е да променим отношението между две направления на движение.
Вместо да спрем човека, който се движи напред, можем да позволим движението му да продължи, докато ние заемаме нов ъгъл.
Това е особено важно в Aikidō, но принципът е приложим много по-широко.
Излизане от линията не означава загуба на контакт
Това е съществено.
При добро tai sabaki можем да напуснем линията на атаката и едновременно да запазим връзката с партньора.
Ръката остава в контакт.
Захватът не се губи.
Оръжието остава контролирано.
Това позволява неговото движение да ни даде информация.
Посока.
Напрежение.
Баланс.
Следващо намерение.
Така движението се превръща не само в защита, но и в средство за контрол.
Tai Sabaki и Kuzushi
След като сме променили ъгъла, често се появява възможност за kuzushi.
Това не е случайно.
Когато партньорът атакува, неговата структура вече се движи в определена посока.
Ако останем пред него, виждаме най-силната му линия.
Ако излезем правилно от нея, можем да използваме същото движение срещу стабилността му.
Партньорът продължава напред.
Но целта, към която е насочил структурата си, вече не е там.
Така tai sabaki може естествено да се превърне в kuzushi.
Tai Sabaki в Jūjutsu
В jūjutsu принципът е особено важен, защото техниките често преминават от дистанция към непосредствен контакт.
Например при удар:
не просто блокираме ръката;
преместваме тялото;
заемаме външната или вътрешната линия;
контролираме крайника;
навлизаме към центъра;
създаваме kuzushi;
и едва след това се появява конкретната техника.
Така ключът, хвърлянето или контролът не са първата реакция.
Те са резултат от правилно позициониране.
Tai Sabaki и оръжията
При работа с оръжие значението става още по-очевидно.
Да се опитаме да „блокираме“ силен удар с bokken, bō или jō може да създаде огромно натоварване.
По-разумно е да разберем траекторията.
Къде е силната линия?
Къде е празното пространство?
От кой ъгъл можем да останем безопасни и едновременно да запазим възможност за действие?
Оръжията много бързо показват дали tai sabaki е реално или само декоративно.
Ако сме останали върху линията, грешката става очевидна.
Центърът трябва да се движи
Една от най-честите грешки е човек да „избягва“ само с горната част на тялото.
Главата се отмества.
Раменете се накланят.
Но краката и тазът остават на същото място.
Това не е добро tai sabaki.
Цялата структура трябва да промени позицията си.
Стъпалата.
Тазът.
Центърът.
Гръдният кош.
Ръцете.
Всичко трябва да остане свързано.
Иначе сме извадили главата от атаката, но сме загубили собственото си равновесие.
Не кръстосвай краката без причина
При бързо движение една от опасностите е стъпките да станат прекалено големи или краката да се кръстосат така, че структурата да се разпадне.
Tai sabaki трябва да запазва възможността за движение във всеки момент.
Ако след първата стъпка не можем да:
променим посоката;
спрем;
атакуваме;
отстъпим;
или продължим,
тогава вероятно движението ни е било прекалено голямо.
Правилният ъгъл
Излизането встрани не е достатъчно само по себе си.
Има огромна разлика дали заставаме:
точно до партньора;
зад него;
под 45 градуса;
или прекалено далеч от него.
Добрият ъгъл намалява неговите възможности и увеличава нашите.
Лошият ъгъл просто заменя една опасна позиция с друга.
Затова tai sabaki трябва винаги да се изучава спрямо конкретното действие на партньора.
По-малко движение
С развитието на практиката tai sabaki обикновено става по-малко.
Начинаещият прави голяма крачка.
После по-малка.
След време може да е достатъчно само леко движение на центъра и промяна на ъгъла.
Това е важен принцип в budō.
Ефективността не означава непременно повече действие.
Много често тя означава:
точното количество движение в точния момент.
Tai Sabaki не е танц
Понякога при упражнения движението започва да става прекалено красиво.
Големи кръгове.
Дълги завъртания.
Плавни стъпки.
Но трябва да зададем прост въпрос:
Ако атаката беше реална, това движение все още ли щеше да работи?
Tai sabaki има практическа задача.
Да ни постави извън опасната линия и в по-добра позиция.
Всичко останало е вторично.
Как се тренира
Един от най-добрите начини е с много прости атаки.
Прав удар.
Хващане.
Shōmen-uchi.
Bokken.
Партньорът атакува бавно и ясно.
В началото задачата не е да изпълним техника.
Само:
да не сме там, където идва атаката.
След това добавяме втори въпрос:
След движението намирам ли се на добра позиция?
После:
Мога ли да контролирам партньора оттук?
Едва накрая добавяме техниката.
Така tai sabaki се превръща в принцип, а не в заучена стъпка.
От защита към позиция
Това е същинската промяна.
Начинаещият мисли:
„Как да се защитя от тази атака?“
По-опитният постепенно започва да мисли:
„Къде трябва да се намирам, когато тази атака пристигне?“
Това е много различен въпрос.
Първият чака проблема.
Вторият управлява пространството.
Най-силният блок
Понякога най-добрият блок е този, който изобщо не трябва да понесе атаката.
Не защото сме избягали.
А защото сме променили позицията си така, че силата да премине през празното пространство.
А ние вече сме там, откъдето започва следващото действие.