崩し — принципът преди техниката
В бойните изкуства често гледаме крайната форма на техниката — хвърлянето, ключа, извеждането от равновесие. Но видимото движение обикновено е само последната част от процеса.
Преди него трябва да се случи нещо по-важно.
Kuzushi — 崩し.
Обикновено терминът се превежда като „нарушаване на равновесието“. Това е правилно, но недостатъчно. Kuzushi не означава просто да издърпаме или избутаме противника, докато той загуби баланс. В традиционното jūjutsu то е създаването на момент, в който структурата, позицията и възможността за реакция на партньора вече не са оптимални.
Техниката започва именно там.
Какво всъщност нарушаваме?
Човек стои стабилно не само защото краката му са върху земята. Стабилността е резултат от едновременно действие на стойка, център на тежестта, мускулен тонус, позиция на таза, посока на движение и способност да реагира.
Когато променим само един от тези фактори, тялото може да компенсира.
Когато нарушим няколко едновременно, възстановяването става значително по-трудно.
Затова доброто kuzushi не се основава на груба сила. То се основава на правилния момент, правилната посока и правилната дистанция.
Силата не е равна на контрол
Една от най-честите грешки при изучаването на хвърляния е опитът техниката да бъде „направена“ със сила.
Тогава ръцете дърпат, раменете се напрягат, стойката се повдига, а практикуващият започва да се бори срещу стабилността на партньора.
Това е обратното на принципа.
Ако uke е стабилен, силен и подготвен за движението, ние работим срещу най-доброто му положение.
Целта е друга:
първо да премахнем стабилността, а след това да приложим техниката.
При правилно kuzushi често възниква усещането, че техниката изисква много по-малко усилие.
Това не е магия. Това е механика.
Kuzushi започва преди контакта
В по-задълбоченото разбиране на jūjutsu нарушаването на равновесието не започва непременно когато хванем противника.
То може да започне още чрез:
ma-ai — дистанцията;
tai-sabaki — позиционирането и движението на тялото;
timing — изборът на момента;
atemi — действие, което променя вниманието или структурата;
ъгъла на влизане — позицията спрямо оста на партньора.
Понякога най-доброто kuzushi възниква в момента, когато uke сам предприема движение.
Той стъпва.
Завърта се.
Изтегля ръка.
Атакува.
За кратък момент неговата структура вече се променя.
Вместо да създаваме движението насила, можем да го използваме.
Това е съществена разлика между механичното изпълнение на техника и разбирането на принципа зад нея.
Осемте направления са модел, не ограничение
В различни budō системи често се използва моделът на осемте направления на нарушаване на равновесието — напред, назад, встрани и по диагоналите.
Той е полезен за обучение.
Но реалното движение на човешкото тяло не се ограничава до осем линии.
Има спирали, ротации, промяна на височината, движение около собствената ос и комбинации между всички тях.
Следователно по-важният въпрос не е:
„В коя от осемте посоки трябва да го изведа?“
А:
„Къде неговата структура в този момент е най-слаба?“
Това вече е принципно мислене.
Kuzushi и моментът на реакция
Има още един аспект, който често остава незабелязан.
Човек може да бъде физически стабилен, но да бъде принуден да реагира.
Ако вниманието му бъде насочено в една посока, движението може да се появи в друга.
Ако очаква натиск, освобождаването на натиска също може да наруши позицията му.
Ако се опитва да възстанови равновесието, самото възстановяване може да създаде следващата възможност.
Следователно kuzushi е не само положение на тялото.
То е и управление на реакцията.
Защо техниката понякога „не работи“
Когато дадено хвърляне или ключ не се получава, първата реакция често е да обвиняваме техниката.
Но много често проблемът е по-рано във веригата:
дистанцията е неправилна;
позицията е неудобна;
движението започва твърде късно;
uke вече е възстановил структурата си;
или техниката се изпълнява преди да е създадено kuzushi.
Тогава се опитваме да компенсираме пропуснатия принцип със сила.
И точно в този момент техниката става тежка.
Как трябва да тренираме kuzushi
В началото движението трябва да бъде бавно.
Не защото реалната ситуация е бавна, а защото трябва да можем да почувстваме момента, в който стабилността се променя.
При тренировката си задавайте три въпроса:
Кога започна да губи структурата си?
В коя посока възстановяването му е най-трудно?
Използвам ли неговото движение или се боря срещу него?
Когато тези въпроси започнат да получават отговор чрез усещането на тялото, а не само чрез мислене, техниката започва да се променя.
Hikari Perspective
В Hikari Hombu Dōjō не разглеждаме kuzushi като отделна „подготвителна фаза“, която трябва механично да бъде поставена преди хвърлянето.
То е част от самата техника.
Ma-ai създава възможността.
Tai-sabaki създава позицията.
Kuzushi премахва стабилността.
Техниката завършва процеса.
Ако последната част трябва да бъде извършена с прекомерна сила, обикновено проблемът вече е възникнал преди нея.
Затова едно от най-важните умения в традиционното jūjutsu не е способността да хвърлиш човека.
А способността да разпознаеш момента, в който той вече може да бъде хвърлен.
Това е kuzushi.