Kokoro — 心 — не означава просто „ум“ или „сърце“. В японското Budō то обединява мисъл, чувство, воля, намерение и характер и се проявява най-ясно в начина, по който действаме под натиск.
Истинската техника не приключва с удара, хвърлянето или контрола. Zanshin е онова състояние, в което вниманието остава будно и след действието — без напрежение, без самодоволство и без прекъсване на връзката със случващото се.
Днес цветният колан и Dan степента изглеждат като естествена част от Budō. Исторически обаче тази система е сравнително нова и променя начина, по който бойните изкуства преподават, оценяват и организират своите практикуващи.
В dōjō отношенията между senpai и kōhai не са въпрос на власт, а на отговорност, пример и постепенно въвеждане в културата на практиката.
Истинското напредване в Budō не означава да спрем да бъдем начинаещи. Напротив — колкото повече знаем, толкова по-важно става да запазим способността да виждаме, слушаме и учим отново.
Не всяка тренировка е shūgyō. Keiko изгражда умение чрез повторение и осъзната практика, докато shūgyō носи идеята за по-дълбока дисциплина, която постепенно променя не само техниката, но и самия практикуващ.
Поклонът, тишината и редът в dōjō не са украса около техниката. В японското budō те са част от самата практика — начин да се изграждат уважение, самоконтрол и правилно отношение към обучението.