Днес цветният колан и Dan степента изглеждат като естествена част от Budō. Исторически обаче тази система е сравнително нова и променя начина, по който бойните изкуства преподават, оценяват и организират своите практикуващи.
Bō изглежда просто — дълъг дървен прът без острие и сложен механизъм. Именно тази простота не позволява техническите грешки да бъдат скрити и превръща оръжието в отличен учител по стойка, дистанция и работа с цялото тяло.
Ukemi не е просто начин да не се нараним при падане. То развива усещане за посока, отпускане, контрол на тялото и способност да останем функционални дори когато губим равновесие.
В dōjō отношенията между senpai и kōhai не са въпрос на власт, а на отговорност, пример и постепенно въвеждане в културата на практиката.
Сред традиционните японски оръжия tantō изглежда почти скромно. То няма внушителната дължина на bō, не създава дистанцията на jō и не притежава […]
Истинското напредване в Budō не означава да спрем да бъдем начинаещи. Напротив — колкото повече знаем, толкова по-важно става да запазим способността да виждаме, слушаме и учим отново.
В традиционното Jūjutsu ударът невинаги е край на техниката. Често той е моментът, който отваря пътя към баланс, позиция и контрол.
Ryūha не е просто име на стил. Зад него стои система за предаване на знание, техническа логика, линия от учители и начин една традиция да съхранява своята идентичност през поколенията.
Tai sabaki не е просто крачка встрани. Това е умението да преместиш цялото тяло така, че атаката да загуби своята линия, а ти да заемеш позиция, от която можеш да контролираш следващото действие
Jutsu ни учи как да действаме. Dō ни поставя въпроса какъв човек ставаме чрез това действие.