Shu-Ha-Ri описва пътя от следването на формата към разбирането на принципа и свободата отвъд нея. Но Ri не означава отхвърляне на основите — истинската свобода идва едва когато те са станали част от практикуващия.
Истинското напредване в Budō не означава да спрем да бъдем начинаещи. Напротив — колкото повече знаем, толкова по-важно става да запазим способността да виждаме, слушаме и учим отново.
Не всяка тренировка е shūgyō. Keiko изгражда умение чрез повторение и осъзната практика, докато shūgyō носи идеята за по-дълбока дисциплина, която постепенно променя не само техниката, но и самия практикуващ.