В света на японските бойни изкуства две думи често се използват като удобни противоположности: koryū и gendai budō. Първата обикновено се превежда като „стара школа“ или „класическа традиция“, а втората — като „модерно budō“. На пръв поглед границата изглежда ясна: старото е преди модернизацията на Япония, новото идва след нея. В действителност разграничението е по-сложно и много по-интересно.
Самата японска институционална рамка прави ясно разграничение между класическите бойни традиции и модерното budō. Nippon Budokan разглежда kobudō като по-старите класически бойни изкуства и отделно определя модерното budō чрез дисциплини като jūdō, kendō, kyūdō, karatedō, aikidō, naginata и jūkendō.
Но възрастта сама по себе си не е достатъчна.
KORYŪ НЕ ОЗНАЧАВА ПРОСТО „СТАРО“
古流 — koryū — буквално носи смисъла на „стар поток“, „стара линия“ или „стара традиция“. В контекста на бойните изкуства думата се използва за исторически ryūha, възникнали в предмодерна Япония и предавани чрез конкретна линия на обучение.
Това е важно.
Koryū не е просто техника, която изглежда старомодна.
Не е стил, който използва katana.
Не е школа, която носи традиционно облекло.
Не е система, която твърди, че е „самурайска“.
Същността е в непрекъснатата връзка с определена школа, нейното техническо наследство, метод на обучение и система на предаване.
Японската асоциация Nihon Kobudō Kyōkai описва класическите традиции като бойни системи, развили се първоначално като средства за защита и борба, които въпреки огромните обществени промени след Meiji успяват да запазят линиите си и да предават техниката и духа на своите школи до наши дни.
Тук думата „традиция“ има конкретно съдържание.
Тя означава приемственост.
RYŪHA — НЕ ПРОСТО СТИЛ
За да разберем koryū, трябва да разберем понятието ryūha.
В ранните си форми много бойни школи не са били специализирани само в една дисциплина. Една система е могла да включва kenjutsu, sōjutsu, naginatajutsu, jūjutsu, iai, стратегия и други практически знания. Nippon Budokan отбелязва, че ранните ryūha често са били комплексни бойни системи, които постепенно, особено в периодите на мир, започват да се специализират.
Това също отличава класическата школа от модерното разбиране за „бойно изкуство“.
Днес сме свикнали да кажем:
„Тренирам jūdō.“
„Тренирам aikidō.“
„Тренирам kendō.“
В koryū историческият въпрос по-често е:
„Коя школа изучаваш?“
Защото техниката е част от по-голяма система.
ЗАЩО 1868 Г. СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО ГРАНИЦА
Meiji Restoration от 1868 г. е удобна историческа граница, защото бележи фундаментална промяна в японското общество.
Феодалната система постепенно изчезва.
Воинската класа губи стария си статут.
Модерната армия заменя голяма част от военните функции на традиционните бойни системи.
През 1876 г. Haitōrei ограничава носенето на мечове от бившите самурайски слоеве.
Средата, за която много от старите школи са били създадени, изчезва.
Затова периодът около Meiji често се използва като практическа граница между koryū и gendai budō.
Но това не е математическа формула.
Няма магическа дата, след която всяко бойно изкуство автоматично става „модерно“.
По-важна е промяната във функцията, организацията и начина на обучение.
GENDAI BUDŌ Е НОВА СОЦИАЛНА СРЕДА
現代武道 — gendai budō — означава модерно budō.
Това са системи, създадени, реорганизирани или институционализирани в модерна Япония.
Техният контекст вече е различен.
Те функционират в училища, университети, федерации, национални организации, състезателни структури и международни системи.
Nippon Budokan определя budō като съвременна японска физическа култура, чрез която техническото обучение се свързва с развитие на характера, морал, дисциплина и единство на ум, техника и тяло.
Това не означава, че gendai budō е „по-малко традиционно“.
Означава, че традицията функционира в нова среда.
ОТ JUTSU КЪМ DŌ — НО НЕ ТОЛКОВА ПРОСТО
Популярното обяснение гласи:
„Старите системи са jutsu — бойни техники. Новите са dō — път за личностно развитие.“
В тази идея има истина, но тя е прекалено опростена.
Старите школи също могат да съдържат морално, философско и духовно обучение.
Модерните budō системи също могат да запазват силно практическо техническо съдържание.
Промяната не е просто подмяна на една сричка.
Тя е промяна на обществената функция.
Когато бойното умение вече не е необходимо на воинска класа за ежедневното изпълнение на нейните задължения, то трябва да намери ново място.
И го намира в образованието, физическата култура, самодисциплината, спорта и личностното развитие.
Budō Charter директно описва този исторически процес като развитие от бойни техники към пътища за физическо и духовно усъвършенстване.
KANŌ JIGORŌ КАТО СИМВОЛ НА ПРОМЯНАТА
Може би най-ясният пример е Kanō Jigorō.
Той не създава jūdō от празно място.
Неговата работа стъпва върху по-стари jūjutsu традиции.
Но той променя начина, по който знанията са организирани, преподавани и използвани.
Опасни техники са ограничени или преместени в kata.
Randori получава централно място.
Методът става подходящ за по-широко обучение.
Появява се силна образователна философия.
Това е характерният процес на модерното budō: стар материал, поставен в нова институционална и обществена рамка.
Сходни процеси могат да бъдат наблюдавани и при kendō, kyūdō и други модерни дисциплини.
KATA НЕ ПРАВИ ЕДНА ШКОЛА KORYŪ
Една от най-честите грешки е да се мисли, че наличието на kata автоматично означава класическа традиция.
Не.
Kata съществува и в модерното budō.
Другата грешка е да се мисли, че състезанието автоматично прави една система „нетрадиционна“.
И това не е вярно.
Разликата е по-дълбока.
При много koryū системи kata не е просто тренировъчно упражнение, а основният носител на техническото знание и стратегията на школата. Nippon Budokan отбелязва, че при класическите системи свободният обмен на техники често е ограничен именно защото съдържанието исторически включва опасни бойни действия, затова kata остава основен метод на предаване.
В gendai budō kata може да съществува редом с randori, shiai и други методи.
СТЕПЕНИТЕ СЪЩО ПОКАЗВАТ ПРОМЯНАТА
Съвременният практикуващ е свикнал със системата kyū/dan.
Но тя не е универсална историческа характеристика на японските бойни изкуства.
Класическите школи традиционно могат да използват различни нива и документи на предаване — mokuroku, menkyo и други форми.
При модерните budō системи унифицираните степени улесняват масовото обучение, федеративната организация и международното разпространение.
Това показва още една важна разлика.
Koryū е организирано около конкретната традиция.
Gendai budō може да бъде организирано около национална и международна дисциплина.
СТАРОТО НЕ Е АВТОМАТИЧНО ПО-ДОБРО
Романтизирането на koryū е също толкова проблематично, колкото и неговото подценяване.
Фактът, че една система е стара, не означава автоматично, че всяка нейна техника е „по-реалистична“, „по-смъртоносна“ или „по-висша“.
Тя трябва да бъде разбирана в собствената си историческа среда.
Оръжията, облеклото, теренът, социалната структура и целите са били различни.
Също така модерното budō не е „разредена“ версия на бойното изкуство само защото поставя акцент върху безопасност, образование или състезание.
Различните системи решават различни проблеми.
НОВОТО НЕ ОЗНАЧАВА СКЪСВАНЕ С МИНАЛОТО
Gendai budō не съществува без класическите традиции.
Nippon Budokan изрично посочва kobudō като исторически източник на много модерни системи, включително kendō и jūdō.
Това означава, че разделението между старо и ново не трябва да се разбира като стена.
По-скоро е преход.
Техники, идеи, методи и ценности преминават от една историческа среда в друга.
Някои се запазват почти непроменени.
Други се преобразуват.
Трети изчезват.
Четвърти получават напълно нова функция.
А КЪДЕ Е AIKIDŌ?
Aikidō е добър пример защо визуалният облик не е достатъчен за определяне на една система.
То използва традиционна терминология, оръжия, kata-подобни форми на практика, rei и силно усещане за японска традиция.
Но като оформена дисциплина принадлежи на модерната епоха.
Nippon Budokan включва aikidō сред съвременните budō дисциплини.
Тоест едно изкуство може да изглежда много традиционно и въпреки това исторически да бъде gendai budō.
А КЪДЕ Е СЪВРЕМЕННОТО JŪJUTSU?
Тук границата става още по-интересна.
Jūjutsu съществува в множество исторически koryū линии.
Но има и огромен брой модерни системи, които използват името jūjutsu.
Самото име не доказва историческа приемственост.
Една модерно създадена школа може да използва традиционни техники, японска терминология и класически символи и въпреки това да бъде съвременна система.
Това не е недостатък.
Проблем възниква единствено когато модерна система претендира за историческа линия, която не може да бъде доказана.
Тогава вече не говорим за традиция, а за историческо твърдение, което трябва да бъде проверено.
ТРАДИЦИЯТА НЕ Е КОСТЮМ
Нито hakama, нито японското име, нито калиграфията на стената правят една школа koryū.
Историческата традиция е отношение между поколения.
Кой е предал системата?
На кого?
Какво е било предадено?
Как се удостоверява?
Как се свързва настоящата практика с предишните поколения?
Тези въпроси са много по-важни от външния вид.
Една система може да бъде модерна и напълно почтена.
Може да бъде нова и технически отлична.
Може да бъде международна и да носи реална стойност.
Не е необходимо да бъде представяна като древна, за да има значение.
КЪДЕ ТОГАВА МИНАВА ГРАНИЦАТА?
Не през меча.
Не през hakama.
Не през kata.
Не през японското име.
Не дори само през датата.
Границата минава през историческия контекст и начина на предаване.
Koryū принадлежи на конкретна предмодерна ryūha и нейната линия.
Gendai budō е продукт на модерна Япония и нейните нови образователни, обществени и институционални условия.
Но между тях няма празно пространство.
Има наследство.
Именно модерното budō показва как една култура може да промени функцията на бойното знание, без непременно да прекъсне връзката си с миналото.
А koryū показва другата възможност — как една традиция може да продължи да съществува, въпреки че светът, в който е била създадена, вече не съществува.
Едното не е музей.
Другото не е предателство.
И двете са различни отговори на един и същ въпрос:
Какво от бойната традиция трябва да бъде запазено и как да бъде предадено на следващото поколение?
HIKARI HONBU DŌJŌ | BUDŌ JOURNAL
Traditional Budō in the Modern World
Основни източници: Nippon Budokan / Japanese Budō Association — The Definition of Budō, The Budō Charter, Kobudō; Nihon Kobudō Kyōkai — история и роля на японските класически бойни традиции.