Когато наблюдаваме хвърляне, естествено е вниманието да отиде към най-видимия момент — тялото напуска земята, преминава през въздуха и пада. Именно тази част изглежда като „техниката“. Но в добре изпълнената Nage-waza решаващото вече се е случило преди партньорът да бъде повдигнат, завъртян или изведен от опора. В момента, в който хвърлянето става видимо, то често вече е неизбежно.
Nage — 投げ означава хвърляне, а waza — 技 — техника или метод. Но ако възприемаме Nage-waza единствено като начин да преместим човек от изправено положение към земята, изпускаме същността. Хвърлянето е резултат от промяна на структурата, баланса и възможността на партньора да контролира собственото си тяло.
Преди хвърлянето идва Kuzushi
Най-трудната част на хвърлянето не е самото повдигане или завъртане. Трудната част е да достигнем момента, в който партньорът вече не може удобно да запази опората си.
Това е смисълът на Kuzushi.
Ако човек стои стабилно, има добра опора и може свободно да използва краката и таза си, опитът да го хвърлим със сила почти винаги се превръща в борба. Колкото по-силен или по-тежък е партньорът, толкова по-очевиден става проблемът.
Когато балансът вече е нарушен, ситуацията се променя. Тялото започва да търси нова опора. Стъпалото се разтоварва, тежестта преминава в неудобна посока, гръбначната ос се измества. В този момент хвърлянето престава да бъде борба срещу масата на човека и започва да следва движение, което вече е започнало.
Затова добрата Nage-waza често изглежда необичайно лека.
Балансът не се губи само чрез дърпане
Начинаещият често разбира Kuzushi буквално — трябва да дръпне партньора достатъчно силно, за да го изведе от равновесие. Това е само една възможност и обикновено не е най-добрата.
Балансът може да бъде нарушен чрез промяна на ъгъла, движение към празно пространство, завъртане на тялото, ограничаване на стъпката или чрез реакцията на самия партньор.
Понякога човекът сам създава необходимото движение, защото се опитва да се противопостави.
Ако той дърпа назад, не винаги трябва да дърпаме по-силно напред. Може да използваме посоката, която вече ни предлага. Ако натиска, може да му дадем пространство, в което този натиск да продължи повече, отколкото очаква.
Точно тук се вижда принципът на Jū — да не се сблъскваме ненужно със силата, а да използваме нейната посока.
Tsukuri — да се окажеш на правилното място
След нарушаването на баланса идва моментът на позициониране. В Jūdō често се използва терминът Tsukuri — 作り, за да се опише подготовката и влизането в позиция за хвърляне.
Идеята има много по-широка стойност.
Не е достатъчно партньорът да бъде нестабилен. Ние самите трябва да се намираме на мястото, от което можем да използваме тази нестабилност.
Тук Tai Sabaki и Ma-ai отново стават решаващи.
Ако сме прекалено далеч, губим връзката. Ако сме прекалено близо в неправилен момент, партньорът може да възстанови структурата си или да ни блокира. Ако влизането ни е неправилно, започваме да носим тежестта му вместо да управляваме баланса му.
Доброто Tsukuri не изглежда като насилствено „наместване“ под противника. То е моментът, в който собственото ни тяло попада естествено там, където трябва да бъде.
Kake — моментът, в който хвърлянето се случва
След Kuzushi и Tsukuri идва Kake — 掛け, самото прилагане на хвърлянето.
Но това разделение не трябва да се разбира като три напълно отделни действия. При добра техника те се преливат едно в друго.
Докато нарушаваме баланса, вече влизаме в позиция. Докато влизаме, започва самото хвърляне.
Колкото повече практика имаме, толкова по-малко видими стават границите между тези моменти.
Ако има ясно спиране между тях, партньорът получава време да се възстанови.
Nage-waza трябва да има непрекъснатост.
Хвърлянето не трябва да носи тежестта на партньора
Една от най-ясните индикации за технически проблем е усещането, че партньорът изведнъж е станал ужасно тежък.
Това почти винаги означава, че се опитваме да го преместим, докато той все още има добра опора.
При правилно нарушен баланс усещането е различно. Тежестта не изчезва, но вече не се противопоставя на движението по същия начин.
Тук разликата между повдигане и хвърляне е огромна.
Ако целта е просто да вдигнем човек, физическата сила е решаваща. Ако целта е да го хвърлим, по-важни стават структурата, посоката и моментът.
Разбира се, силата има значение. Но качествената техника използва силата там, където тя е необходима, вместо да се опитва с нея да замени липсващия баланс.
Краката хвърлят повече от ръцете
Много хвърляния изглеждат така, сякаш се изпълняват с ръце. В действителност ръцете най-често предават посоката, докато основното движение идва от краката, таза и центъра.
Ако ръцете работят сами, горната част на тялото започва да се напряга. Раменете се повдигат, лактите се отварят и движението става силово.
Когато стъпката, тазът и торсът участват правилно, ръцете могат да останат значително по-спокойни.
Това е същият принцип, който виждаме при работа с Bō, Tonfa или при Kansetsu-waza — крайникът е видимата част на движението, но неговият източник е по-дълбоко в структурата.
Таймингът решава колко сила ще бъде необходима
Едно хвърляне може да бъде технически правилно като форма и въпреки това да се усеща тежко. Често проблемът е в момента.
Ако започнем твърде рано, партньорът още не е ангажиран в движението. Ако закъснеем, той вече е възстановил опората си.
Между тези два момента има кратък прозорец, в който движението може да бъде използвано.
Това е Hyōshi — ритъмът и моментът на действието.
Колкото по-добре усещаме този момент, толкова по-малко усилие е необходимо.
Един опитен практикуващ понякога изглежда така, сякаш почти нищо не прави. Причината не е мистична. Той започва техниката в момент, когато партньорът вече е започнал да се движи в посока, която може да бъде използвана.
Nage-waza не е просто падане на другия
Има разлика между това човекът да падне и ние действително да сме го хвърлили.
Ако партньорът се препъне, изгуби равновесие сам или просто „помогне“ на техниката, може да се получи красив резултат без реален контрол.
Затова ролята на Uke е толкова важна.
Uke не трябва нито да блокира всяко движение на всяка цена, нито да подарява хвърлянето предварително. Той трябва да дава достатъчно честна структура, за да може Tori да разбере кога техниката действително работи.
Без тази честност тренировката много лесно се превръща в хореография.
Ukemi е част от Nage-waza
Не можем да говорим сериозно за хвърлянията без Ukemi.
Добрата способност за падане позволява тренировката да стане по-реалистична, без да се превръща в опасна. Когато Uke знае как да запази тялото си при загуба на баланс, Tori може постепенно да работи с по-ясно движение и по-реална динамика.
Това не означава, че хвърлянето трябва да бъде безконтролно.
Напротив.
Умението на Tori включва не само да събори партньора, но и да знае къде и как ще се случи падането.
При тренировката контролът не свършва в момента, в който Uke напуска земята.
Той трябва да продължи до момента на контакта с татамито.
Какво става след хвърлянето
Nage-waza рядко трябва да бъде мислена като финален кадър.
Особено в Jūjutsu след хвърлянето може да последва контрол, задържане, Kansetsu-waza или промяна на позицията.
Ако след изпълнението стоим с гръб към партньора, загубили собствен баланс или прекалено далеч, за да контролираме ситуацията, хвърлянето може да е било красиво, но техническият процес не е завършен.
Тук се появява и Zanshin.
Техниката трябва да ни остави в състояние, от което можем да продължим.
Различните хвърляния използват един и същи фундамент
Nage-waza може да включва движения през бедрото, крака, рамото, ръцете, ротацията на тялото или комбинация от няколко механизма. Отвън техниките изглеждат различно.
Но под тях постоянно се появяват едни и същи въпроси.
Къде е балансът?
Къде е опората?
В каква посока партньорът може да стъпи?
Къде се намира неговият център спрямо нашия?
Кога тежестта му престава да бъде стабилна?
Колкото по-добре разбираме тези въпроси, толкова по-малко зависим от заучаването на безкраен каталог от хвърляния.
Започваме да виждаме принципа, който ги свързва.
Гледната точка на Hikari
В Hikari Honbu Dōjō Nage-waza не трябва да започва с мисълта „как да вдигна този човек и да го хвърля“. По-добрият въпрос е: как да направя така, че той вече да не може да остане там, където е?
Когато позицията е правилна, Kuzushi е настъпило и моментът е уловен, хвърлянето започва да се случва като естествено продължение на движението.
Тогава няма нужда да се борим срещу партньора.
Работим с неговата структура, с неговата посока и с краткия момент, в който балансът му вече е променен.
И точно затова истинското хвърляне започва много преди човекът да се отдели от земята.
Не търси първо хвърлянето. Намери момента, в който оставането на крака вече е по-трудно от падането.
Tradition · Technique · Reality · A Better You