Една от трудностите при говоренето за японските бойни изкуства на европейски език е, че някои японски думи отказват да се поберат в един превод. Kokoro — 心 — е една от тях. Можем да я преведем като „сърце“. Можем да кажем „ум“. В определен контекст ще означава „дух“, „намерение“, „вътрешна нагласа“ или дори „характер“. Всеки от тези преводи е донякъде верен и едновременно с това непълен. Японските речникови източници определят kokoro като общото основание на разума, знанието, чувствата и волята — тоест не като една отделна психическа функция, а като цялост на вътрешния живот на човека.
Това има пряко отношение към Budō. Когато в dōjō се говори за развитие на kokoro, не става дума просто човек да бъде „спокоен“, „духовен“ или „позитивен“. Става дума за начина, по който възприема ситуацията, взема решение, реагира под натиск, управлява страха си, използва силата си и носи отговорност за действията си.
ТЯЛОТО МОЖЕ ДА ЗНАЕ ТЕХНИКАТА, А KOKORO ДА Я ПРОВАЛИ
Една техника може да бъде усвоена механично много добре. Движението може да е правилно, позицията — точна, дистанцията — подходяща. Но ако в момента на действието практикуващият се поколебае, изпадне в паника, се разгневи или реши да доказва превъзходството си, техниката вече е променена.
Тялото изпълнява това, което вътрешното състояние му позволява.
Затова старото противопоставяне между „физическо“ и „психическо“ обучение е до голяма степен изкуствено. В Budō двете се проверяват едновременно. Стойката показва психическото състояние. Дишането го издава. Захватът го издава. Погледът го издава. Излишното напрежение в раменете често говори повече за човека в конкретния момент от всяко философско обяснение.
Официалната Budō Charter на Japanese Budō Association формулира същата идея чрез стремежа към единство на ум, тяло и техника. Там целта на Budō не се ограничава до техническата компетентност, а включва изграждане на характер, способност за преценка, дисциплина и самоконтрол.
KOKORO НЕ Е „ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ“
Понятието често се романтизира на Запад. То започва да звучи като абстрактна японска философия — вътрешен мир, хармония, духовност.
Това е прекалено удобно.
Kokoro се вижда най-добре не когато всичко върви добре, а когато нещо се обърка.
Когато партньорът приложи по-голям натиск от очакваното. Когато техниката не проработи. Когато получим удар. Когато някой с по-ниска степен ни покаже грешка. Когато Sensei коригира техника, която сме изпълнявали двадесет години. Когато сме уморени и вече нямаме желание за още едно повторение.
Точно тогава се вижда какво е било тренирано.
Човек може да говори убедително за спокойствие и все пак да губи контрол при първата реална съпротива. Може да говори за смирение, но да не понася корекция. Може да говори за уважение и да използва начинаещия партньор като средство за демонстрация.
Kokoro не е това, което казваме за себе си. То се проявява в начина, по който действаме.
СТРАХЪТ НЕ ТРЯБВА ДА ИЗЧЕЗНЕ
Често в бойните изкуства се създава погрешната представа, че напредналият практикуващ не изпитва страх.
Това би било не само нереалистично, но и опасно.
Страхът има функция. Той предупреждава за риск, ускорява реакцията и мобилизира тялото. Проблемът започва, когато страхът престане да предоставя информация и започне да управлява решението.
Практиката не е опит да превърнем човека в безчувствен механизъм. Задачата е той да може да действа правилно, докато страхът съществува.
Същото важи за болката, умората и напрежението.
Истинският контрол не е отсъствие на вътрешна реакция. Той е способността реакцията да не вземе решението вместо нас.
ГНЯВЪТ ПРОМЕНЯ ТЕХНИКАТА
Гневът е особено интересен в Budō, защото понякога създава илюзия за сила.
Човек става по-агресивен. Захватът се усилва. Движенията стават по-рязки. Появява се усещане за решителност.
Но много често заедно с него изчезва чувствителността.
Раменете се втвърдяват. Дистанцията се скъсява без причина. Прекратяваме да усещаме партньора и започваме да налагаме предварително решение.
В традиционното Jūjutsu това е особено показателно. Ако човек престане да възприема структурата и посоката на противника, той започва да заменя техниката със сила.
Тогава проблемът вече не е само емоционален. Той става технически.
Затова работата върху kokoro не стои извън техниката. Тя променя самото ѝ качество.
СИЛАТА ПОКАЗВА ХАРАКТЕРА
Има един момент в развитието на практикуващия, който е по-важен от получаването на всяка степен: моментът, в който той вече действително може да нарани другия.
Преди това правилното поведение може да е просто необходимост.
След това то е избор.
Когато имаме техническата способност да контролираме партньор, kokoro определя как ще използваме тази способност.
Ще прекратим ли ключа навреме?
Ще освободим ли натиска, когато усетим опасност?
Ще адаптираме ли техниката към възрастта и опита на човека срещу нас?
Ще използваме ли знанието си за обучение или за унижение?
Именно затова Budō свързва техническото развитие с характера. Колкото повече може човек, толкова по-важно става какъв човек е.
KOKORO СЕ ТРЕНИРА ЧРЕЗ ОБИКНОВЕНИ НЕЩА
Няма отделна техника „за kokoro“.
Тя се изгражда чрез всекидневната практика.
Да се върнеш към kihon, когато предпочиташ сложна техника. Да приемеш ролята на uke сериозно, когато вече си висок степен. Да повториш техниката още веднъж правилно, вместо просто да приключиш серията. Да не използваш силата си срещу по-малък партньор. Да слушаш обяснение, което смяташ, че вече знаеш. Да запазиш контрол, когато техниката не върви.
Това са малки действия.
Но характерът рядко се изгражда от един грандиозен момент. Той се формира от стотици малки решения, повтаряни достатъчно дълго.
Затова dōjō е толкова подходяща среда за тази работа. Там грешката се появява бързо и последствията ѝ могат да бъдат видени веднага.
KOKORO И ПАРТНЬОРЪТ
В Budō човек никога не развива себе си напълно сам.
Партньорът ни показва онова, което не можем да видим сами.
Прекалено силен ли е захватът ни? Движим ли се прибързано? Започваме ли техниката преди да сме установили контакт? Паникьосваме ли се при натиск? Опитваме ли се да „победим“ човека, с когото би трябвало да учим?
Uke е огледало.
Затова уважението към партньора не е само въпрос на етикет. То е признание, че без него собственото ни развитие ще бъде ограничено.
Budō Charter for Young People също поставя сътрудничеството, взаимната подкрепа и отношенията между практикуващите като част от самото обучение, а не като допълнение към техниката.
НЕ „УМ“ СРЕЩУ „СЪРЦЕ“
На български сме свикнали да противопоставяме разума и чувствата.
„Умът казва едно, сърцето — друго.“
Kokoro не следва толкова ясно това разделение.
В него могат да присъстват мисъл, чувство, намерение, воля и морална нагласа едновременно. Именно затова преводът му винаги създава затруднение. Японският речников смисъл обхваща разума, знанията, емоциите и волята като части на една обща вътрешна дейност.
Това обяснява и защо думата се вписва толкова естествено в Budō.
Защото и Budō трудно разделя човека на отделни компоненти.
Не можем да оставим характера пред входа на dōjō и да внесем само тялото.
ТЕХНИКАТА РАЗКРИВА ЧОВЕКА
След достатъчно години практика движенията постепенно стават по-малки. Излишната сила намалява. Необходимостта да доказваме какво можем също би трябвало да намалее.
Това е важната част.
Техническото усъвършенстване и вътрешното развитие не са автоматично едно и също нещо. Човек може да стане изключително способен и да остане незрял. Именно затова традицията постоянно поставя въпроса за отношението, дисциплината и характера редом до техниката.
Когато човек има само техника, виждаме какво може да направи.
Когато видим неговото kokoro, започваме да разбираме как ще използва това, което може.
И може би това е причината японското Budō да не се задоволява с проста дума като „ум“ или „сърце“.
Защото в момента на действие те вече не са отделни.
Това, което мислим, това, което чувстваме, това, което искаме, и това, което действително правим, се срещат в едно.
И именно там започва kokoro.
HIKARI HONBU DŌJŌ | BUDŌ JOURNAL
Traditional Budō in the Modern World
Основни опорни източници: Nihon Kokugo Daijiten — речниково значение на 心; Nippon Budokan / Japanese Budō Association — The Budō Charter и The Budō Charter for Young People.